Даниел Лори

Тони беше толкова самодоволен и самовлюбен лайнар, че дори не усещаше болка. Щеше обаче да усети нещо много сериозно, преди да съм излязъл от стаята.

Когато тръгнах към стълбището и се насочих към гостите във фоайето, от стария магнетофон се чуваше песента „Вечер в Рим“. Там бяха сестрата на татко и съпругът ѝ, неколцина братовчеди, само мъже, и брат ми Тони, който гледаше втренчено в посока на Никълъс.

Обичах брат си, но той беше безразсъден и импулсивен, готов да стреля по всичко, което се движи, ако реши, че не е по вкуса му

Между двамата се беше случило нещо в миналото и то определено не беше приятно.

Между двамата се беше случило нещо в миналото и то определено не беше приятно.

Предупредих те, но ти въпреки това създаде проблеми. Ако нещо се беше случило с Елена, вече щеше да си на дъното на река Хъдсън.

Тя стоеше до мъж, за когото реших, че е дядо ѝ, но той изведнъж я хвана за задника.

Това означава, че на този свят няма място за съжаление и че човек трябва да вкуси горчивото, преди да опита сладкото.

Жената е като пакетче чай –
не можете да кажете колко е силна,
докато не я поставите в гореща вода.

Бях разгневен от неуважението, демонстрирано от братовчед ми, а колкото и да е странно, гневът ми се разпали още повече от факта, че той заплашваше Сладката Абели. Обзе ме необичайното усещане, че мога да я заплашвам само аз, така че просто застрелях шибаняка и гледах как кръвта му пръска върху бялата рокля на Елена.