Валентина Мизийска

Видя как Александър отвори уста да възрази или да добави нещо, но

Никога нямаше да се обадя, не исках да си вярва, че още притежава силата да ме събира на парчета и да ме реди.

– Недей, недей – прошепна в близост до ухото ми. – Не плачем, когато нещата се променят за добро.

Мъжът, с когото бях, играеше по правилата. Поне докато не срещна мен.

Не питах за причината, той знаеше най-добре.

– Не с този тон на неразбран светец

Успя да хване голяма