Човек на име Уве

Сега разбираха единствено от компютри и машини за еспресо. Накъде беше тръгнал този свят, след като хората нито умееха да пишат, нито да сварят едно кафе?

Нито един от тях обаче не я гледаше така, както момчето, което седна до нея във влака. Гледаше я така, сякаш тя беше единственото момиче в света.

– Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.