Най-сладката забрава

Между двамата се беше случило нещо в миналото и то определено не беше приятно.

Между двамата се беше случило нещо в миналото и то определено не беше приятно.

Обичах брат си, но той беше безразсъден и импулсивен, готов да стреля по всичко, което се движи, ако реши, че не е по вкуса му

Когато тръгнах към стълбището и се насочих към гостите във фоайето, от стария магнетофон се чуваше песента „Вечер в Рим“. Там бяха сестрата на татко и съпругът ѝ, неколцина братовчеди, само мъже, и брат ми Тони, който гледаше втренчено в посока на Никълъс.

Тони беше толкова самодоволен и самовлюбен лайнар, че дори не усещаше болка. Щеше обаче да усети нещо много сериозно, преди да съм излязъл от стаята.

Какво не е наред? – попита той и избърса сълзата от лицето ми.
Дъждът беше топъл и лек и аз премигнах, за да го сваля от миглите си.
– Обичам те – въздъхнах аз.
Погледът му изгаряше, а мантрата на пулса ми изпълваше пространството между нас.
Обичай ме и ти. Обичай ме завинаги.
Нико пристъпи напред и смокингът му докосна роклята ми. Той сложи ръката си на тила ми и прошепна на ухото ми:
– И аз те обичам, Елена Русо.

Нико ми беше писал три пъти за вечерта и всеки път му отговарях. Заслужавах медал. „Забавлявате ли се?“ „Да.“ „Готова ли си да те взема?“ „Не.“ „Колко пияна си?“ „Много.“

Само на това, което виждам. Защо уби братовчед си?
Устните ми се допряха до ухото ѝ.
– Беше опрял пистолет в главата ти.
Полазиха я тръпки. Още тогава съм знаел, че ще е моя

Ако я бях спрял, преди да реализира плана си, този пръстен все още щеше да е на ръката ѝ, аз щях да вярвам, че е влюбена в друг мъж, и тя щеше да крие от мен тайни, докато не почувства, че съвестта ѝ е чиста.

– Мамка му, подлудяваш ме.
– Не ме обвинявай за психозата си.
– Ти си психозата ми.